Към 2015-та година преброяване на населението в страната установява, че на територията на село Върбово живеят 94 души. Това населено място е разположено в северозападна България и се намира в област Видин. Но община Чупрене административно отговаря за него, а тя носи името на също едно такова село. Територията на Предбалкана е обширна и на нея са разположени цели населени места или части от тях, а в конкретния случай с видинското село – в югозападната част на рид с името Ведерник. За местните хора от района вероятно не е трудно да направят асоциация с видинската радио станция със същото име. В южна посока селото го делят само десет км от град Белоградчик, известен най-вече с посещаваните от много туристи скални образувания. Същата дистанция трябва да се измине до границата със Сърбия, но в посока североизток. Водите на Върбовска река се явяват основният водоизточник за селото, а междувременно тя пресича Ведерник.
За по-ориентираните в географско отношение е известен фактът, че Върбовска река се явява десен приток на Стакевска река. Малък язовир с името Върбово също се намира близо, но реално се води извън рамките на населеното място. Десет км на запад трябва да се изминат за достигане до язовира, който се явява собственост на общината. Лъга и Под венеца пък са имената на две от най-красивите и популярни местности около селото, предназначени за любителите на туризма и красивата природа. До тях се достига по две екопътеки, тръгващи от селото, местностите са ситуирани в подножието на Ведерник. За историята на това място може да се каже основно, че местното население не стои със скръстени ръце по време на османското робство. При избухването на първото за страната Чипровско въстание през 1688-ма, част от жителите се включват във въоръжената съпротива. Султан Абдул Меджит също има пряка връзка с въстаническите действия, но те изпъкват по време на бунта в Белоградчик. Тогава пак хора от чупренското село се включват в борбата, този път поради обещанието за Танзимат. Един от жителите е известен с участието си през 1876-та в редиците на Ботевата чета, а името му е Тодор Илиев.
Времето на колективизацията не подминава село Върбово, като и там се извършват добре познатите репресии за принудително влизане в стопанството. ТКЗС-то е създадено и кръстено на името на видния комунистически деец и ръководител Георги Димитров, а през 1952-ра година в живота на населението макар и косвено се намесват горяните. Тези бунтари са неудобни за властта, а двама души от селото биват подведени под съдебна отговорност. Причината е, че помагат на горяните. Въпреки че и днес броят на хората продължава да намалява, основното ядро си остават торлаците. Църквата Свети Йоан Кръстител е основна културна забележителност, напълно реставрирана заедно с вътрешните стенописи. Има и паметник на загиналите в Беложрадчишкото въстание. На 24-ти май е традиционният селски събор, а събитието под наслов Да се завърнеш в бащината къща цели да събере в родния край отсъствалите за дълго време. От десети юли до десети август е традиционният футболен турнир, в който участие взимат отборите на всички села от чупренската община.
